Home Artists Posts Import Register
Join the new SimpleX Chat Group!

Content

Защо ми се разсърдиха младите...

Files

ПАК МИ СЕ РАЗСЪРДИХА МЛАДИТЕ...

Продължението на видеото е качено тук: http://patreon.com/kirobreakofficial Имейл за контакти: kiro.breika.contact@gmail.com

Comments

Цветелин-Георги Бакалов

Бат Кириле, добави към всичко и малко критика за геймърстването. Игрите също са не малък наркотик. Компютърните игри, а също и ПС. Там има страхотна пропаганда.

Веселин

Кофти нещо е това пристрастяване към социалните медии. Нямах фейсбук до 2021 и разбирам как може да се пристрастиш с тези нотификации, предполагам и с другите социални мрежи е подобно нещо - ТикТок и прочие. Дори ако изключиш нотификациите пак като погледнеш и ти пушва неща които те изкушават да ги погледнеш. Но в крайна сметка е до воля. Иначе по отношение на възпитанието, без дисциплина няма напредък, само сравни Европа северна Европа - Германия и Испания/Португалия, да не говорим за Гърция. Едните са 100-ци години напред по развитие другите са по живота, избора е ваш. Току що се прибрах от Тенерифе и ми направи впечатление, дъртия Испанец още бачка и е грохнал на 60 изглежда като на 80 а германеца си пече дъртия гъз на плажа и не можеш да му дадеш повече от 60 а той е на 80.

Anonymous

Аз съм геймър още от втори клас. От всички игри, които съм изцъкал, ми остана само Yuri's Revenge, играя я 2-3 пъти седмично. След работа. След ТРИТЕ ми работи, впрочем, това са 12 часа днес. Допреди няколко месеца, в продължение на 3 години цъках Era of Chaos на телефона си. Отнемаше ми около час на ден (на няколко пъти по 15-20 минути през целия ден, когато имам свободно време), в един момент ми втръсна и я зарязах, а и я бях обърнал с парцалите наобратно вече 100 пъти. Много рядко ме е заболявала глава или да се почувствам уморен и то е било вследствие на многото разсъждения относно тактика, която трябва да прилагам в рамките на секунди. Освен че си стабилизирах логическите процеси в мозъка с тая иначе тъпа игра, показах една от героините на една хубава кака и ѝ казах колко си приличат. Каката се усмихна, загледа се в героинята, каза, че наистина е яка (тоест каката е яка, хаха) и се заприказвахме за... други работи, дето не са за тук. Играта си остана на пауза до края на деня, дето се вика. Влизам във Facebook, скролирам като гламав, четейки всевъзможни глупости на всевъзможни глупаци и на 15-та минута със ЗОР го затварям и главата ми пуши и искам да се самоубия, ама и аз не знам защо. Нещо като да чета умни коментари и тук, ще ме извиняваш - като този, на който сега отговарям. Пропаганда има в игрите, да, има изключително глупави на пръв поглед игри, да, и може да се изпадне в крайности, да, но в играта героят си ти, силният си ти, този, от когото зависи нещо, а понякога и всичко, си ти, докато в социалните мрежи и телевизиите си кукла на конци и си зависим от всичко там (е, освен ако не си водещ или ИНФЛУЕНСЪР, донякъде). Тънка и лека разлика, ама е съществена. В моята професия, която е системен архитект (KillNet се пробват и при нас), тактиката, бързата мисъл и навременните адекватни действия са от ключово значение (за да можеш, например, да си напишеш коментарчето тук, някой като мен се е погрижил Patreon да бъде опазен и да ти оживее ISP-то изобщо), нещо, което освен от военното ми обучение (където всичките ми офицери бяха заклети фенове на военни стратегически игри) е и от същите тия игри. Сега, теб ли да слушаме или хората, които насън да ги бутнеш в рамките на минута са въоръжени до зъби и чакат заповеди, дори и това да доведе до тяхната смърт, всичко в защита на Родината?